Ш*баните банки и ш*баното им обслужване…

август 26, 2011

Все се каня да не пиша за банките и банкото дело защото темата е безконечна и неизчерпаема. Налагам си силно да не захващам да коментирам този сектор, ама ей го на – реших да драсна в няколко реда поредното си възмущение, прикрепено с няколко цветни примера.

Да – сам съм виновен, че имам тук-там по някой малък заем или преструктурирана кредитна карта, ама то е неизбежно. Правиш, струваш и все до тях (банките) опираш. През последните години добих такъв огромен опит с тях, че преспокойно мога да стана веднага банков кредитен инспектор. С лекота и на мига!

Та, днес реших да мушна малко пари по сметката си в ДСК. Като цяло – ДСК е коректна банка. Лесно се работи с тях и услугите им като онлайн банкирането. Те обаче имат ОГРОМЕН проблем с обслужването си в офисите. Досега съм влизал в няколко по-големи – на „Черковна“, и този на „Монтевидео“ – големи централни офиси с по 5-6 гишета. Влизам винаги да внеса някой лев по сметката си, което става за около три минути.

В офисите (по-големите) на ДСК има машина, която издава хартиена бележка с реда ти според услугата, която си заявил. И така, влизам аз и днес на „Монтевидео“ в 10,30 за едно бързо зареждане по сметка и излязох бесен в 11,15, след като най-накрая ме обслужиха. Както и предните два пъти, в клона беше пълно с хора, а хората на гишетата обслужваха бавно и мудно.

Освен това, винаги, ама винаги има по 5-6 гишета, но работят най-много две(!). Чат-пат на третото почва да приема някой, когато опашката набъбне до 30 човека, изнервени до краен предел. В разговор, една касиерка ми призна веднъж, че политиката на банката е да имат много бюра, но да работят по двама-трима служители. За престиж било. Егати и престижа.

В клона на „Монтевидео“ служителките, всички до една, бяха на видима възраст около 50 и нагоре години. През тези 45 минути, така и така си беснеех на ум, поне ги разгледах, какво и как правят. Една от тях си разговаря с един дядо около 32 минути, докато му обясни, за какво иде реч. Друга си въртя частни разговори без да приема служители и чак, след като един човек се развика, започна отегчено да приема и тя клиенти.

Относно апарата, който пуска бележки според услугите, забелязах, че системата пуска винаги с предимство на гишетата услуги от рода на „кредити“, „заеми“, „ипотеки“ и прочее доходоносни за банката, а такива като мен, с услуга „теглене, внасяне по сметка“, висят с часове, докато някой се смили. Е, ще гледам да не повтарям грешката си да влизам пак там. Каквото мога онлайн, за останалото нямам нерви.

Да хвърля едно око сега и на друга „чудна“ банка, а именно „Алфа Банк“. Помогнаха ми, когато имах нужда от кредит за обучението си. Всичко бе прекрасно до в мига, в който сключиха договор с фирмите, които звънят и досаждат на хората за вноските им. Ден-два от падежа да мръднеш и почва неистово звънене и издирване кога аджеба ще си пусна парите.

„Алфа Банк“ обаче се надскочи и вместо с една фирма е сключила договор с цели три (!). И то, както винаги в България, те нямат връзка по между си, или пък с банката. И какво се получава? Закъснява някой с ден-два (в случая – аз, щото има и такива с по месеци. Тях не ги оправдаваме) и се почва: „Добър ден, Петрова от „Алфа Банк“. Тамън се обясним, защо и как и на другия ден: „Добър ден, Иванова от името на „Алфа Банк“. Айде, погася си вноската зорлем и на третия ден: „Добър ден, Генова от „Алфа Банк“… Три фирми, без координати по между си, безпокоят ли безпокоят, не -ТОРМОЗЯТ. Ден и нощ. В 08 часа сутринта, например, с довода, че в България работното време започвало, според министерството на Труда и социалната политика, в 08,00 часа.

Айде и това е бял кахър, някак си свиква човек и започва да се интересува по някое време от здравето на Петрова и Генова. Така де, чуват се всеки месец по два-три пъти. В „Алфа Банк“ обаче сигурно са номер 1 по хаос и недоразвита система. Закрих си кредитна карта, за която ме уведомиха, че след месец ще дойде такса (!). За закритата карта. Е хубаво, дойде и тази такса. Плащам си по сметката пари и месеци получавам съобщение, че дължа по закритата си кредитна карта 5,05 лева. Накрая не издържах и отидох на място. Въртяха, сучеха, влизаха в не знам какви менюта и системи, накрая платих всичко и ми закриха картата официално (без фанфари).

Две седмици по-късно и след датата на закриването й дойде поредното съобщение. Писмо: Погасил съм 5.05 лв, благодарят. Сега дължа обезщетение за забава от (!)(!)(!) 0.01 лв(!)(!)(!)…

Това, разбира се, е само една стотна от системата, с която се боря ежедневно заради това, че плащах със заети от банките пари своето образование. Но, за да не си помислите, че мога само да плюя, аз ще кажа и добра дума за една банка - Първа инвестиционна. От десет и повече години съм им клиент. При всичките ми закъснения и забавени вноски по кредитна карта – никога не си позволиха да ми се обадят или да ми вдигат стойки. Плащах си всичко, със или без закъснение, няма значение, след като си има наказателна лихва. Това за мен е банката, която обслужва добре и бързо, и главното – НЕ притеснява своите клиенти. Разбира се, това е мое мнение.

За пръв път бях клиент в истинския смисъл на думата

август 22, 2011

В България всичко е наопаки. Това е известно на всеки българин, който като попътува малко по широкия свят намира лесно разликата между „у нас“ и „по света“. Това, разбира се, важи за всеки сектор у нас, но аз искам да изведа и посоча една“бяла лястовица“ в икономическия отрасъл или по-точно в третичния икономически сектор .

От известно време насам желаех да си закупя устройство за четене на електронни книги. От тези, които са предназначени само и единствено за това. Устройство, чиято функция е да показва електронните книги на дисплея си изключително близко или еднакво с хартията в оригинал. За самите четци няма да говоря. За тях е изписано достатъчно. Думата ми е за това, как се сдобих с такова устройство, от кого и как успешно го върнах, след като не бе това, което търся.

И така, в търсене на най-точното за мен устройство за четене на електронни книги прегледах всички класове, предлагани у нас. Разглеждах, избирах, проучих функции и възможности и се спрях на едно от тях – Iriver Cover Story. След като намерих модела, успях да намеря и най-тънката му цена, на която се предлага у нас в неизвестен за мен онлайн магазин - http://dx-shop.com на фирмата ДИ ЕКС КОМПЮТРИ ЕООД.

Устройството - http://dx-shop.com/bg/product-view/311.html бе добре представено и пак подчертавам на най-ниска цена у нас. Реших да го поръчам, като поръката направих в Сряда по нощите. В четвъртък рано сутринта получих обаждане от фирмата, като ми обясниха, че доставката е безплатна и да си дам адрес. В този момент бях в Поморие и дадох там адрес и доставката пристигна в събота.

Получих си я, платих я на място. В неделя разгледах устройството и установих, че не е точно това, което търся. Реших да се възползвам от правото си, описано в Закона за защита на потребителите (чл. 55, ал. 1), да върна стока или продукт в 7 дневен срок, разваляйки сделката.

За моя изненада, в електронния магазин на ДИ ЕКС КОМПЮТРИ ЕООД, надлежно в подстраница „Плащания и гаранции“, бяха обявени всички мои права като потребител и клиент - http://dx-shop.com/bg/payment.html . Въпреки това, подходих леко скептично, що се касае до връщането на 360 лева обратно и разваляне на сделката.

Отидох рано в понеделник сутринта в офиса на фирмата в Овча Купел 2 и на място разговарях с усмихнат консултант.

И тук идва най-радостния момент за всички, които искат бизнесът и отношенията между продавачи и купувачи у нас да потръгнат на европейско, ако не световно ниво.

След като обясних, че продуктът не е това, което ми е било нужно, веднага ми го приеха обратно и върнаха парите без нито една физиономия, крива дума, лош поглед или друго от познатата ни серия! Почувствах се европеец в истинския смисъл на думата. Даже ми стана неудобно, че съм този, който „прави проблеми“ и разваля сделката. (Забележете, какви комплекси имаме ние българите…).

Тъй като бе сутринта рано и офисът нямаше пари в наличност ми ги преведоха на минутата по банков път. Бяха вежливи през цялото време, което ме накара да ги разпитам отдавна ли са на пазара и колко души се занимават с такъв голям магазин (голям = богат на продукти).

Оказа се, че този онлайн магазин и компютърна фирма като цяло е само на трима човека, млади хора, които се борят за място под слънцето с честен бизнес и по ПРАВИЛНИЯ начин. Стана ми приятно, че има такива фирми, че младите се борят за своето място. Предполагам, за никоя фирма не е приятно да й развалят сделка за 360 лева, но те го направиха, както е по закон и с това спечелиха както мен, така и всеки техен бъдещ клиент, на когото съм ги препоръчал.

Парадокс! Дребните търговци нямат дребни пари…

май 23, 2011

На пореден истински парадокс ставам пряк свидетел и потърпевш всеки ден. Предполагам не само аз ами и всеки, който посещава тъй наречените “дребни търговци” - квартални магазинчета, будки и други подобни слабо оборотни заведения. А именно - желаем да си закупим стока или услуга, за която не могат да ни върнат ресто, защото подаваме “едрите” си банкноти от по 10 или 20 лева, 50 или 100 лева.

Така например, на паркинг в София отказаха да ми приемат банкнота от 20 лева за престой на лекия ми автомобил, за който трябваше да заплатя 2 лева. Причината - нямали дребни, за да ми върнат. При опита ми да си разваля парите, реших да си закупя банани, хем да закуся, от близкото магазинче тип хранителни стоки. Влизам, взимам си банани, чакам на опашка да си заплатя. Мерят ми ги - 1,50 лв. Подавам банкнотата си, хем донякъде ядосано, защото паркингът за 2 лв. ме принуждава да платя допълнително и 1,50 лв, за да си “разваля парите” и отсреща продавачката възкликва - “О, нямам да ви върна, дайте ми по-дребни”. “Нямам”, отговарям смирено аз, а тя вместо да предприеме нещо казва “Ами съжалявам” и ми разопакова бананите (!) връщайки ги на щанда…

Ден по-късно, от магазинче за ядки до спирка на градския транспорт, винаги добре заредено, дружелюбна баба ми опакова 50 гр бадеми (1,30-1,50 лв). Подавам аз банкнота от 10 лева и тя изохква “О, моля ви се, дайте ми дребни, други пари нямате ли?”. “Еми нямам, госпожа, това са ми най-дребните”, рекох аз. “Еее ми съжалявам, не мога да ви върна”, и ми прибра тази баба бадемите… Няма бадеми за мен и моите 10 лева.

И какво се оказва - дребният търговец няма дребни пари. При него трябва да ходим с точни суми, по възможност смирено да се помолим за исканата стока или услуга и с влага в очите, и накрая да благодарим за отделеното му време, да ни продаде своя продукт.

Според Закона за Българската народна банка, член 25, ал. 2 - “Банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения”. Тоест, можем да си купим дъвки със 100 лева или със сто монети от по 1 стотинка. По закон - трябва да ни обслужат. При отказ - глобите са от 5000 лева нагоре.

Дотук какво излиза? Дребните търговци нямат дребни пари, а преследват уж някаква печалба или просперитет. Но как ще ги достигнат като всячески работят срещу клиента и се мъчат да го изгонят от своя бизнес?

Ако мога да цитирам д-р Боян Кутевски и част от статията му “Икономика на точните пари и дребните сметки“, публикувана в списание “Мениджър” - “…самият въпрос за точно пари след подадена по-едра банкнота е агресивен и обиден – клиентът може би се опитва да покаже някакъв статус и да го „предаде” и на търговеца. Отказът на едрите пари може психологически да се тълкува и като отказ от постигане на по-висок статус от търговеца. В този случай естествената реакция е, че потребителят търси място, където търговецът може да стои на по-високо или поне на същото ниво като очакването. Но за да не го усложняваме твърде много – това е още една ГУБЕЩА ПРАКТИКА, особено при търговията на дребно с бързооборотни стоки – повярвайте, дискаунтърите и останалите вериги винаги ще намерят начин да имат „точно пари” във ВСЯКА КАСА!…” ( http://www.manager.bg/komentarite/ikonomika-na-tochnite-pari-i-drebnite-smetki , прегледано на 23.05.2011 г.)

В тези и подобни случаи винаги можем да потърсим съдействие от КЗП - Комисията за защита на потребителите. Те имат и интернет сайт (http://www.kzp.bg/), и горещ телефон - 0700 111 22, на който можем да отправим веднага сигнал (изпробвано на официален празник). На техния сайт е описано стъпка по стъпка, какво трябва да се извърши, за да имаме точна и бърза жалба, която да постигне успех. В нашия случай обаче нещата седят по друг начин и имаме лек парадокс…

(следва)

Фарсът “Български пощи”

август 31, 2010

*Коментарът е от в. “Новинар” с дата 28.12.2009 година. За тези 8 месеца от неговото излизане досега, той предизвиква голям интерес със своите над 76 500 прочита и около 1 500 коментара.

Колко пъти ви се е случвало да имате проблеми с  Български пощи? На мен лично поне няколко в последните години. На хората около мен – доста по-често.

Преди години нямаше човек, какво да стори срещу “пощата” и тя упражняваше монопол върху хората, чрез доставките на писма, колети, пенсии като единствен оператор на услугата. По това време други нямаше.

В днешно време, в условията на свободен пазар  и огромна конкуренция, “Български пощи” трябва да са гъвкави и  издръжливи, за да не губят клиентите си и доверието към тях. Уви – това не е така.

Всяка сутрин намирам  във входа си безразборно захвърлени бележки, известия за препоръчани писма или колети, други документи. Всяка сутрин, съзнавайки колко важно е това за някого, аз ги разнасям на съседите си и върша част от работата на куриерите на “Българските пощи”. Тези, които трябва да се погрижат даденото известие да стигне до мен.

Поради същата причина на “качествена” услуга, приятел, известен университетски преподавател, не получи много важна пратка за него, тъй като тя била върната. Била върната, защото не била потърсена. Е, как да бъде потърсена и получена, като никой никого не е уведомил за нея при посочени всички данни за информация за получателя й?

Вместо учтиво отношение и поднесени извинения от явно не свършилите работата си служители на конкретен пощенски клон, същият този човек, известен университетски преподавател, среща неучтива и груба насрещна комуникация и категоричен отказ да му бъде възстановена сумата за пратката. Защото той не я бил потърсил и защото не била препоръчана…

В официалния сайт на Български пощи е записано:

Динамичен и пазарно ориентиран пощенски оператор, който предоставя съвременни, ефективни  и качествени пощенски услуги чрез адаптиране към икономическите, социални и технологични промени в световен и национален мащаб.

…да, бе, да… нататък:

Предоставяне  на съвременни вътрешни и международни пощенски и финансови услуги с високо качество и висока степен на удовлетворяване нарастващите нужди на потребителите, използвайки традиционни и нови методи за приемане, обработка, пренасяне и доставка на пощенските пратки.

Моля?! Никъде в  горепосочените случаи не срещаме това твърдение, което гордо се мъдри  на официалния сайт на “Български пощи”  под заглавие: “Мисия”.

Според мен  Български пощи е една отдавна умряла институция, която лежи на стари лаври и отбива номера. Върши работата си доста непрофесионално и живее благодарение на развитата си от преди години мрежа и име из цяла България. В момента “Български пощи” се е превърнала във вътрешно държавна “куриерска служба”, сключвайки договори с редица държавни органи и институции, служейки на “корпоративните си клиенти” докато крайният потребител остава на заден план. За съжаление международната електронна търговия използва услугите на Български пощи, защото си мисли, че това е най-надеждният доставчик в България, а то – далеч не е така.

За сметка на това, доста частни куриерски фирми извършват далеч по-качествени услуги “от врата на врата” с отлично отношение към клиента, внимание към неговата пратка, постоянна информация и конкурентни цени.

Какъв е смисълът тогава да се обръщаме към Български пощи и да разчитаме на тях за куриерска или друга услуга?

Единственият  плюс на Български пощи е приемането на плащания за други комунални услуги в своите клонове като: сметките за ток, кабелна телевизия и интернет. Но това не е главната функция на Български пощи, нали?

Червени парадокси и пародии Тра-ла-ла

август 14, 2010

ЦСКА затъва. Бавно и не толкова славно. Всеки път редовият фен и цеденевист си мисли, че няма по-лошо, че няма по-зле, но истината е, че дори когато стигнеш дъното, можеш да продължиш да копаеш надолу.

В ЦСКА има толкова много проблеми, че е трудно да се посочи един или няколко генерални. Няма отбор, няма стадион, няма бази, няма пари – нищо няма, но клубът продължава да функционира. Това само по себе си е един парадокс.

Парадокс бе и изказването на Павел Дочев, който заяви след загубата от “Черноморец” с 1:2, че играчите му играят супер, а той е от треньорите, които не правят (много) грешки. Е, как футболистите ти играят, ти си безгрешен и убеден, че си на правилна посока, а пък имаш купища загуби (вече и един равен).

Загуба от вечния враг Левски, загуба от Черноморец, загуба от Олимпиакос Тра-ла-ла, равенство срещу Видима, измъчени контроли, измъчени мачове в Лига Европа срещу аматьори. Ясно е, че няма друг клуб на света, който да сменя толкова често треньорите си. Ако има – то той надали е професионален и от ранга на ЦСКА.

Ако се заровим в историята на клуба през годините има няколко знаменити треньори, които са водили по-дълго отбора като Крум Милев (15 години), Стоян Орманджиев, Манол Малов, Димитър Пенев (по 4 години) и кажи-речи това е. Ако погледнем треньорите през последните десет години, то ЦСКА и там е рекордьор. Средно по 1 година в най-добрия случай. Стойчо Младенов, Ферарио Спасов, Миодраг Йешич, Пламен Марков, пак Стойчо Младенов, Димитър Пенев и Любослав Пенев по една година. След това се почва – Андоне, Зафиров, Дочев и разни други за по няколко месеца…

Павел Дочев сигурно е добър специалист, много фенове повярваха в него и неговата първоначална строгост. След това обаче, след първите си гръмки думи:

“Идвам в ЦСКА да направя нещо голямо. Няма да се взимат футболисти, освен тези, които аз реша!”,

последваха

“Да, участвах в селекцията. Казах на кои постове имам нужда и получих играчи. Да, гледал съм ги – в интернет и на DVD”.

И ето тук този треньор ОЛЕКНА. И на децата е ясно, че Костадинов му доведе играчите, взе комисионните, напълни тима с куци италианци и всякакви недоразумения и сега, кой ще сърба попарата? Костадинов? Дреме му на шапката. Ще изритат Дочев, ама той си заслужава, защото престъпи принципите си и си свали гащите, сигурно и той не знае защо…

И Стойчо си водеше играчи, да, но правеше ЦСКА шампион. И Йешич си водеше играчи, да, но направи ЦСКА шампион. В отбора и при двамата имаше дисциплина, нямаше закъснения, тимът постигна големи (за нашия стандарт и ново време) успехи. Сега… Сега и това го няма. Стореното сторено, италианците са набутани в отбора, вече имат договори, неустойки. Драмите са отворени, вече са налице скандалите българи – чужденци.

Лошото е, че има и по-лошо.

В момента “червените” имат ОГРОМЕН шанс, докато са слаби и в криза, да играят с почти анонимник за влизане в Лига Европа, където ще има три гарантирани по-силни отбора, шест сигурни мача, тв права, пари за влизане и точки, слава и пазар за някои от тях.

Някакво, макар и временно спасение. Би било изключително нелепо този шанс да се пропилее, защото ако това се случи, вече наистина отборът ще трябва да се закрие. Това е лъчът за надежда, победи в мачовете срещу Новите светци и влизане в Лига Европа.

Инак остава угрозата ЦСКА да играе само в шампионата, където е последен така или иначе. На 30 август отборът няма да получи и базите и ще бъде изгонен, вече и физически от из ползване на “Армията”. Така, ЦСКА рискува да остане един славен тим от близкото (и по-далечно) минало, със собственици идиоти, с мениджъри глупаци, със стадион под наем, без бази, без пари, а както е тръгнало и без фенове.

За нас остава надеждата, която е безплатна, и за която комисионна не може да се вземе.

АРТиШОК

юли 27, 2010

Странна страна е България. Всеки ден има картинка или случка, която да ни изненада от телевизора/радиото/нета с “не манипулативните ” си новини. Учудвам се искрено обаче на себе си, че се чувствам шокиран от новината за задържането за Петър Стоянов-Вожда във връзка с поръчителство и убийство на Юри Галев.

Петър Стоянов-Вожда, който винаги (повечето пъти) грееше в положителна светлина, бе отведен с бележници в ареста, а по-късно попадна и в болница заради “влошено” здраве. Същият този Вожд- мениджър, треньор и състезател на националния отбор по сумо на България. С повече от 20 медала от световни и европейски първенства, сред които и не малко титли. Най-добрият приятел на най-известния българин в Япония Калоян Махлянов-Котоошу.

Един образ, свързван винаги с положителното, светлото, сериозното (в областта и традициите на сумото) бе прибран в акция “Килърите” като най-долен бандит. Дали е такъв – има кой да съди. За мен учудващо е, че виден спортист и мениджър дърпа част от конците в подземия свят. И въпреки това никой не обръща внимание на случилото се, все едно е нормално един спортист с име да организира и разстрелва (или поръчва да разстрелят) мафиоти.

“Да, разпознават ме доста често, но аз предпочитам да запазя личния си живот. Иначе известността ми е помагала най-вече пред институциите, където колелото се задвижва изключително бавно. Там съм получавал известно предимство и по-бързо обслужване”, казва Стоянов в едно интервю пред “Новинар” от миналата година. Ясно е вече, защо си е пазил личния живот, ясно е и как “по-бързо го обслужват”. Не е ясно, защо по дяволите, човек зарязва всичко, което е градил, за да се занимава с глупости.

Интересен въпрос възниква тук, а именно - няма ли утре да задържат примерно Христо Стоичков за организиране на нелегална проституция или Краси Балъков за морска контрабанда? Или пък самият Котоошу да се окаже член на Якудза?


Как ни правят на маймуни отново и отново…

март 1, 2010

Градски транспорт не ползвам отдавна. По обективни причини. До паркиране в синя зона прибягвам по-често. Пак по обясними причини. И двете бивши отделни звена – “Паркинги и гаражи” и Столична компания за градски транспорт, сега са групирани в едно цялостно зло на име Център за градска мобилност.

Много хубаво и подредено, би казал някой и естествено би сгрешил. Заедно тези отделни звена сега са по-силни, а обединението им служи за един мощен бариерен риф, за една здрава буна, която разбива голямата вълна недоволство в гражданите и я препраща по малки сдъвкани каналчета, където тя вече не тече мощно и заплашително като цунами, а се оттича като кална вада.

Защо си правя труда да повдигам въпроса, се питат други. Защото като гражданин на тази страна, съвестен данъкоплатец и прочие поисках да подам жалба срещу водач на кола от градския транспорт, който нагло и брутално ми отне предимство, засече ме и ме накара да се забия в преспите на Цариградско шосе, без да му мигне окото.

С истинско удоволствие и приятна удовлетвореност открих възможността да сторя това онлайн от формата за жалби „Виртуално деловодство” на страницата на Центъра за градска мобилност.

Веднага описах проблема си, поисках данните на шофьора по линията, в точния час и по точния маршрут. Своевременна справка в GPS базата веднага щеше да установи нужната информация на секундата и щях да имам името, към което да подам още една по-конкретна жалба.

Колко „чудно” ми стана, когато в рамките на същия ден не получих отговор. В рамките на същата седмица не получих отговор, в рамките на вече почти месец още нямам отговор.
Възмутен набрах общия единен телефон за информация (0700 13 233) и се свързах с оператор, който мило ми обясни, че молбата ми ще получи отговор до месец-два (!).

„Но как бе, госпожо, това е възможно? Та тя, моята молба, има давност, кой ще обърне внимание на сигнал от преди 2 месеца, който изисква и допълнителна своевременна проверка?” - „Това е положението, господине”, рече ми женицата, която надали е виновна за идиотщината на Център за градска мобилност.

Тоест, става ни вече ясно, жалби се подават, ама кой кога им обръщат внимание, кога ще им отговарят, какви мерки ще се вземат след „месец-два”, кой изобщо ще те отрази, не става ясно.

Проверих моя номер на жалба, който бе четирицифрен - 29**. Започнах да проверявам назад по номерацията, за да видя докъде са стигнали с отговорите по по-старите жалби.
Последният отговор към дата 18 февруари, 20 дни след моята жалба, бе под номер 2632(!). Като отговор разбирайте някаква обща приказка и отбиване на номера. Тоест, 20 дни след моята отправена жалба имаше около 300 други преди нея…

Е, питам аз, за какво ни е това „Виртуално деловодство”? Каква работа върши, на кого помага? Отговарям си веднага сам. Служи, разбира се, за бушон по веригата. Служи, за да разсее и размие сигналите. Помага единствено на себе си, тоест Център за градска мобилност.

А гражданите като мен и вас пак остават излъгани. Защото, когато паркираме в синя зона, веднага идва жълт потник да ни иска пари или пък есемесът ни пристига и се таксува на секундата, за да плати престоя ни, а не след два месеца, нали? А ако се качи контрола в превозното средство и си без билет, на секундата те свалят от него, а не след два месеца, нали?

Ще се радвам от Центъра за градска мобилност да се самосезират и да докажат, че им пука за гражданите, които използват техните услуги, а не са само бирник, събиращ пари.

Ай сиктир от пошли псевдо звезди в пошли “формати”

януари 6, 2010

Тук танцуват, там танцуват. Тук жури, там жури. Това като онова, една и съща понякога помия ни залива отвсякъде на всеки канал. Вип денс, денсинг старс, жури, оценки, едни и същи муцуни по всички канали. Как да не му писне на човек? Е не на всеки, на бабите по селата сигурно това е източник на единствена радост, ама на нас отдавна ни е втръснало.

Понеже няма с какво да се надскочат, но все пак едните по някога вземат превес над другите – та тия вторите задействат план Б и пращат например популярните лица Краси Радков, Виктор Калев или пък Годжи. То щото ни е много приятно да гледаме Годжи как си тръска телесата в кючек или как се прави на интересен зад кадър.

Щракаме с дистанционното – Ани Салич на гости в сутрешен формат, пак щракаме Графа гост в обеден такъв, отново щрак – Наско Сираков или някой подобен нафталин. Едни и същи муцуни само се въртят по разните ефири, формати, кабеларки и сие.

На нас отдавна ни в втръснало от тях, ама кой да ни пита.

Слави Трифонов се оказа истински инкубатор за бъдещи предавания и “таланти”. Имаше си едно Шоуто на Слави и всички бяха доволни и щастливи, развеселени. Но то се поизчерпа и се почна преселението. Росен Петров избяга, направи си шоу. Любо Нейков избяга, втурна се в Комиците с други бегълци. Верните “опосуми” Иван и Андрей (напишете опосуми в google и Иван и Андрей водят пред милите животинки в галерия снимки), откраднаха опит от Слави направиха собствено “шоу”, което, чудно нали, се казва Шоуто на Иван и Андрей. Има си типичната масичка, отзад плаката с небостъргачите и бенда. Шоуто на Азис, Шоуто на Светльо, на всеки палячо шоуто трябва да гледаме.

Апропо бенд като споменахме, не можем да не обърнем внимание, че вече всеки формат/предаване тип токшоу, освен водещ популярно лице, си има и своя бенд. Не може вече да има шоу без музика на живо и задължително солистът да подава втори, обикновено крайно тъпи реплики от там по сценарии или без… Твърде клиширано, твърде изплагиатствано, вече втръснало ни.

Пък за реалити игрите да не говорим. Аз като бях дете с кеф гледах Форд Бояр по френската или руската телевизии, тъй като други нямаше. Как сега да ми е кеф да гледам пак, 20 години и повече по-късно същия формат, само защото в него участват българи. Сетили се нашите, че ще е интересно, ама за кого?! Че те дори двете палави джуджета Пастон и Паспарту си отживяха там и пораснаха (аз ако ида там, ще ги разритам от скалата към морето. Все си представям как летят с главата напред към вълните след мощно воле). Сигурно и тигрите са същите като от преди 20 години.

Като по-голям пък по кабелната съм гледал Сървайвър до припадане. Как да ми е интересна българската версия сега? Да гледам жената-мъж Ива Пранджева как мачка с лъжи и интриги, и после я отсвирват за сметка на полуидиот, който гушва 250 000 лева. За биг и вип брадър, да не говорим. Там всичко отдавна е изтъркано и по сценарии.

Като казах сценарии пък се сетих за глупостта с детектора на лъжата. Тая пошлост дето хората се продават за жълти стотинки и сипят глупости в ефира, колкото им душа иска. Един, например, който изглеждаше като дебел чувал с картофи, имал три любовници и искаше да чука зет си. Ай сиктир.

Ей такива блуткавини тровят нашето ежедневие ден и нощ, 24 часа в денонощието. После се чудим защо децата ни са неграмотни, а ние – затъпели и закърнели…

Затова - не гледайте глупости! Вместо това излезте на разходка, пуснете си хубав филм, изпийте бутилка вино. Прочетете КНИГА!

Vivacom, спрете тормоза

ноември 25, 2009

VIVACOM е сборният продукт на BTK и Vivatel, които се сляха преди известно време, за да бъдат това, което са сега - телекомуникационна компания, която е жадна за нови и нови пазари, нови и нови клиенти на цената на всичко.

Преди няколко дни получих sms, в който от номер 500 (?!) ми предлагат да пусна празен sms, без текст в него като отговор, и бих могъл да спечеля 15 000 лева. Срещу, разбира се, цена от 1,20 лв с ДДС. Точно в този момент бях в добро разположение на духа и затова отговорих според инструкциите. Веднага получих друг sms, който ми потвърди, че успешно съм спечелил някакви “500 точки”, които ми дават право да участвам в някакви “тегления” през този ден за гореспоменатата сума.

Чудесно, какво по-хубаво от това? Вместо един – цели пет шанса за печелене на сума. Интересно. След няколко минути обаче дойдоха няколко други sms-а от номер 500, в които ми беше написано “чудесно игра, пробвай с…”… еди-какво си. Изтрих ги, леко ядосан, че ме занимават с глупости, и се учудих, защото досега sms спам не бях получавал от Vivacom .

Какво бе учудването ми, когато на другия ден тези sms-си продължиха. С нови и нови въпроси, по няколко десетки на ден. Непрекъснато мобилният ми телефон сигнализираше за нови текстови съобщения, което аз няма как да не проверя заради очаквана приятна информация от приятел или пък служебна такава. Започнах още повече да се изнервям. Обикновено при такъв тип съобщения винаги има опция от рода на: “…за да не получавате повече рекламни съобщения, изпратете безплатен sms на ххх номер…”. Такова нещо при мен обаче нямаше. Няколко дни подред тези съобщения ме заливаха с нови и нови глупости в тях без моето желание за това.

На четвъртия ден не издържах и се свързах с операторите, които ме обслужват, с молба това нещо да престане. Мило ме попитаха какъв е номерът и после вежливо ме посъветваха да избера *500, за да престанат да идват при мен тези sms-си. Обикновено, когато има звезда(*), това значи, че отправям автоматично запитване към мрежата за отказ или пуск на някаква услуга.

Ядосах се, че ме карат да набирам нещо, вместо да ми го изключат те автоматично през оператора. Чинно набрах и… още една изненада. Свързах се с нов оператор (автоматичен оператор с глас, който ни препраща към една или друга функция), който ми благодари, че съм в играта “Биг кеш” (?!). Каква игра, какви 5 лева? Свързах се с техния оператор (!), който ме изслуша и след това ми отмени “услугата”… Вече не получавам съобщения от номер 500 и съм повече от щастлив.

За мен мистерия обаче остават следните въпроси: Кой и кога е разрешил на Vivacom да ми праща такива sms-си на личния номер, след като съм заявявал, че не желая? Защо, след като отговорих веднъж, започват да пристигат десетки други, без отново пак да съм пожелал това? Къде пише, че отговаряйки веднъж на такова текстово съобщение, давам съгласие и занапред да ме включват във всекидневните си игри и да ме смущават с неспирните си sms-си? Защо трябва да набирам два оператора, за да ме измъкнат от това положение, което не съм желал?

„Литекс” – „Пирин” 0:1, да-да

август 18, 2009

“Литекс” кротко си полегна на „Пирин” (Благоевград) с 0:1 в мач от първенството, а това мина и замина в медийното пространство и спортната обшественост като нещо крайно обикновено или поне – не толкова скандално. Ако се замисли човек, то няма и защо да е след като всичко идва точно навреме и може да се обясни с думи прости.

Финалът за купата на България бе именно между „Литекс” и „Пирин”, а ловчанлии занесоха трофея в Ловеч след едно спокойно 3:0. Тогава „орлетата” много се каниха на своя съперник и имаха основание след отстраняването на „Левски” на полуфинал (което пък е съвсем друга история). Въпреки това те излязоха крайно беззъби и позволиха на „Литекс” да се разходи срещу тях, да вземе купата и с това да влети в Европа направо от плейофите на Лига Европа.

След първият кръг на новото първенство „Литекс” загатна потенциал и мощ като разби с 5:0 „Локомотив” (Мездра). „Пирин” пък падна у дома с 0:1 от „Миньор” (Перник). Тъмни облаци надвиснаха над главата на Наджи Шенсой, който бе заплашен от привържениците на благоевградския тим със саморазправа за бездушието и слабото представяне. Още повече феновете бръкнаха и в по-старите рани, обвинявайки отново Шенсой за обърканата тактика във финала за купата.

И именно тук, сякаш от нищото, изплува удобният момент за „връщане на услугата”. „Литекс” пада кротко у дома с 0:1 от „Пирин” във втория кръг на шампионата. След двубоя ловчанлии симулират ярост, плашат с глоби, а пък в Благоевград празнуват. Шенсой излезе и сподели, че цяла седмица е видял в хотелската си стая и бистрил тактиката, и видиш ли, това донесло успех.

Всичко това обаче все повече затвърдява вече до болка известният ни факт, че българският шампионат е слаб и корумпиран. Резултатите от мачовете пък никога не са случайни и зад всеки от тях се крие по нещо ясно, на когото трябва. Затова и само в България, когато има евромачове грандовете си отлагат срещите за максимален комфорт. Затова и треперим при всеки евро противник и вече над нас доминират отбори от Унгария, Словакия, Беларус, Румъния и всякакви подобни държави, над които господствахме. Аман…