Васил Койнарев

Червени парадокси и пародии Тра-ла-ла

ЦСКА затъва. Бавно и не толкова славно. Всеки път редовият фен и цеденевист си мисли, че няма по-лошо, че няма по-зле, но истината е, че дори когато стигнеш дъното, можеш да продължиш да копаеш надолу.

В ЦСКА има толкова много проблеми, че е трудно да се посочи един или няколко генерални. Няма отбор, няма стадион, няма бази, няма пари – нищо няма, но клубът продължава да функционира. Това само по себе си е един парадокс.

Парадокс бе и изказването на Павел Дочев, който заяви след загубата от “Черноморец” с 1:2, че играчите му играят супер, а той е от треньорите, които не правят (много) грешки. Е, как футболистите ти играят, ти си безгрешен и убеден, че си на правилна посока, а пък имаш купища загуби (вече и един равен).

Загуба от вечния враг Левски, загуба от Черноморец, загуба от Олимпиакос Тра-ла-ла, равенство срещу Видима, измъчени контроли, измъчени мачове в Лига Европа срещу аматьори. Ясно е, че няма друг клуб на света, който да сменя толкова често треньорите си. Ако има – то той надали е професионален и от ранга на ЦСКА.

Ако се заровим в историята на клуба през годините има няколко знаменити треньори, които са водили по-дълго отбора като Крум Милев (15 години), Стоян Орманджиев, Манол Малов, Димитър Пенев (по 4 години) и кажи-речи това е. Ако погледнем треньорите през последните десет години, то ЦСКА и там е рекордьор. Средно по 1 година в най-добрия случай. Стойчо Младенов, Ферарио Спасов, Миодраг Йешич, Пламен Марков, пак Стойчо Младенов, Димитър Пенев и Любослав Пенев по една година. След това се почва – Андоне, Зафиров, Дочев и разни други за по няколко месеца…

Павел Дочев сигурно е добър специалист, много фенове повярваха в него и неговата първоначална строгост. След това обаче, след първите си гръмки думи:

“Идвам в ЦСКА да направя нещо голямо. Няма да се взимат футболисти, освен тези, които аз реша!”,

последваха

“Да, участвах в селекцията. Казах на кои постове имам нужда и получих играчи. Да, гледал съм ги – в интернет и на DVD”.

И ето тук този треньор ОЛЕКНА. И на децата е ясно, че Костадинов му доведе играчите, взе комисионните, напълни тима с куци италианци и всякакви недоразумения и сега, кой ще сърба попарата? Костадинов? Дреме му на шапката. Ще изритат Дочев, ама той си заслужава, защото престъпи принципите си и си свали гащите, сигурно и той не знае защо…

И Стойчо си водеше играчи, да, но правеше ЦСКА шампион. И Йешич си водеше играчи, да, но направи ЦСКА шампион. В отбора и при двамата имаше дисциплина, нямаше закъснения, тимът постигна големи (за нашия стандарт и ново време) успехи. Сега… Сега и това го няма. Стореното сторено, италианците са набутани в отбора, вече имат договори, неустойки. Драмите са отворени, вече са налице скандалите българи – чужденци.

Лошото е, че има и по-лошо.

В момента “червените” имат ОГРОМЕН шанс, докато са слаби и в криза, да играят с почти анонимник за влизане в Лига Европа, където ще има три гарантирани по-силни отбора, шест сигурни мача, тв права, пари за влизане и точки, слава и пазар за някои от тях.

Някакво, макар и временно спасение. Би било изключително нелепо този шанс да се пропилее, защото ако това се случи, вече наистина отборът ще трябва да се закрие. Това е лъчът за надежда, победи в мачовете срещу Новите светци и влизане в Лига Европа.

Инак остава угрозата ЦСКА да играе само в шампионата, където е последен така или иначе. На 30 август отборът няма да получи и базите и ще бъде изгонен, вече и физически от из ползване на “Армията”. Така, ЦСКА рискува да остане един славен тим от близкото (и по-далечно) минало, със собственици идиоти, с мениджъри глупаци, със стадион под наем, без бази, без пари, а както е тръгнало и без фенове.

За нас остава надеждата, която е безплатна, и за която комисионна не може да се вземе.

Публикувано в Спорт | 2 Коментари »

АРТиШОК

Странна страна е България. Всеки ден има картинка или случка, която да ни изненада от телевизора/радиото/нета с “не манипулативните ” си новини. Учудвам се искрено обаче на себе си, че се чувствам шокиран от новината за задържането за Петър Стоянов-Вожда във връзка с поръчителство и убийство на Юри Галев.

Петър Стоянов-Вожда, който винаги (повечето пъти) грееше в положителна светлина, бе отведен с бележници в ареста, а по-късно попадна и в болница заради “влошено” здраве. Същият този Вожд- мениджър, треньор и състезател на националния отбор по сумо на България. С повече от 20 медала от световни и европейски първенства, сред които и не малко титли. Най-добрият приятел на най-известния българин в Япония Калоян Махлянов-Котоошу.

Един образ, свързван винаги с положителното, светлото, сериозното (в областта и традициите на сумото) бе прибран в акция “Килърите” като най-долен бандит. Дали е такъв – има кой да съди. За мен учудващо е, че виден спортист и мениджър дърпа част от конците в подземия свят. И въпреки това никой не обръща внимание на случилото се, все едно е нормално един спортист с име да организира и разстрелва (или поръчва да разстрелят) мафиоти.

“Да, разпознават ме доста често, но аз предпочитам да запазя личния си живот. Иначе известността ми е помагала най-вече пред институциите, където колелото се задвижва изключително бавно. Там съм получавал известно предимство и по-бързо обслужване”, казва Стоянов в едно интервю пред “Новинар” от миналата година. Ясно е вече, защо си е пазил личния живот, ясно е и как “по-бързо го обслужват”. Не е ясно, защо по дяволите, човек зарязва всичко, което е градил, за да се занимава с глупости.

Интересен въпрос възниква тук, а именно - няма ли утре да задържат примерно Христо Стоичков за организиране на нелегална проституция или Краси Балъков за морска контрабанда? Или пък самият Котоошу да се окаже член на Якудза?

Публикувано в Uncategorized | 2 Коментари »

Как ни правят на маймуни отново и отново…

Градски транспорт не ползвам отдавна. По обективни причини. До паркиране в синя зона прибягвам по-често. Пак по обясними причини. И двете бивши отделни звена – “Паркинги и гаражи” и Столична компания за градски транспорт, сега са групирани в едно цялостно зло на име Център за градска мобилност.

Много хубаво и подредено, би казал някой и естествено би сгрешил. Заедно тези отделни звена сега са по-силни, а обединението им служи за един мощен бариерен риф, за една здрава буна, която разбива голямата вълна недоволство в гражданите и я препраща по малки сдъвкани каналчета, където тя вече не тече мощно и заплашително като цунами, а се оттича като кална вада.

Защо си правя труда да повдигам въпроса, се питат други. Защото като гражданин на тази страна, съвестен данъкоплатец и прочие поисках да подам жалба срещу водач на кола от градския транспорт, който нагло и брутално ми отне предимство, засече ме и ме накара да се забия в преспите на Цариградско шосе, без да му мигне окото.

С истинско удоволствие и приятна удовлетвореност открих възможността да сторя това онлайн от формата за жалби „Виртуално деловодство” на страницата на Центъра за градска мобилност.

Веднага описах проблема си, поисках данните на шофьора по линията, в точния час и по точния маршрут. Своевременна справка в GPS базата веднага щеше да установи нужната информация на секундата и щях да имам името, към което да подам още една по-конкретна жалба.

Колко „чудно” ми стана, когато в рамките на същия ден не получих отговор. В рамките на същата седмица не получих отговор, в рамките на вече почти месец още нямам отговор.
Възмутен набрах общия единен телефон за информация (0700 13 233) и се свързах с оператор, който мило ми обясни, че молбата ми ще получи отговор до месец-два (!).

„Но как бе, госпожо, това е възможно? Та тя, моята молба, има давност, кой ще обърне внимание на сигнал от преди 2 месеца, който изисква и допълнителна своевременна проверка?” - „Това е положението, господине”, рече ми женицата, която надали е виновна за идиотщината на Център за градска мобилност.

Тоест, става ни вече ясно, жалби се подават, ама кой кога им обръщат внимание, кога ще им отговарят, какви мерки ще се вземат след „месец-два”, кой изобщо ще те отрази, не става ясно.

Проверих моя номер на жалба, който бе четирицифрен - 29**. Започнах да проверявам назад по номерацията, за да видя докъде са стигнали с отговорите по по-старите жалби.
Последният отговор към дата 18 февруари, 20 дни след моята жалба, бе под номер 2632(!). Като отговор разбирайте някаква обща приказка и отбиване на номера. Тоест, 20 дни след моята отправена жалба имаше около 300 други преди нея…

Е, питам аз, за какво ни е това „Виртуално деловодство”? Каква работа върши, на кого помага? Отговарям си веднага сам. Служи, разбира се, за бушон по веригата. Служи, за да разсее и размие сигналите. Помага единствено на себе си, тоест Център за градска мобилност.

А гражданите като мен и вас пак остават излъгани. Защото, когато паркираме в синя зона, веднага идва жълт потник да ни иска пари или пък есемесът ни пристига и се таксува на секундата, за да плати престоя ни, а не след два месеца, нали? А ако се качи контрола в превозното средство и си без билет, на секундата те свалят от него, а не след два месеца, нали?

Ще се радвам от Центъра за градска мобилност да се самосезират и да докажат, че им пука за гражданите, които използват техните услуги, а не са само бирник, събиращ пари.

Публикувано в Uncategorized | 2 Коментари »

Ай сиктир от пошли псевдо звезди в пошли “формати”

Тук танцуват, там танцуват. Тук жури, там жури. Това като онова, една и съща понякога помия ни залива отвсякъде на всеки канал. Вип денс, денсинг старс, жури, оценки, едни и същи муцуни по всички канали. Как да не му писне на човек? Е не на всеки, на бабите по селата сигурно това е източник на единствена радост, ама на нас отдавна ни е втръснало.

Понеже няма с какво да се надскочат, но все пак едните по някога вземат превес над другите – та тия вторите задействат план Б и пращат например популярните лица Краси Радков, Виктор Калев или пък Годжи. То щото ни е много приятно да гледаме Годжи как си тръска телесата в кючек или как се прави на интересен зад кадър.

Щракаме с дистанционното – Ани Салич на гости в сутрешен формат, пак щракаме Графа гост в обеден такъв, отново щрак – Наско Сираков или някой подобен нафталин. Едни и същи муцуни само се въртят по разните ефири, формати, кабеларки и сие.

На нас отдавна ни в втръснало от тях, ама кой да ни пита.

Слави Трифонов се оказа истински инкубатор за бъдещи предавания и “таланти”. Имаше си едно Шоуто на Слави и всички бяха доволни и щастливи, развеселени. Но то се поизчерпа и се почна преселението. Росен Петров избяга, направи си шоу. Любо Нейков избяга, втурна се в Комиците с други бегълци. Верните “опосуми” Иван и Андрей (напишете опосуми в google и Иван и Андрей водят пред милите животинки в галерия снимки), откраднаха опит от Слави направиха собствено “шоу”, което, чудно нали, се казва Шоуто на Иван и Андрей. Има си типичната масичка, отзад плаката с небостъргачите и бенда. Шоуто на Азис, Шоуто на Светльо, на всеки палячо шоуто трябва да гледаме.

Апропо бенд като споменахме, не можем да не обърнем внимание, че вече всеки формат/предаване тип токшоу, освен водещ популярно лице, си има и своя бенд. Не може вече да има шоу без музика на живо и задължително солистът да подава втори, обикновено крайно тъпи реплики от там по сценарии или без… Твърде клиширано, твърде изплагиатствано, вече втръснало ни.

Пък за реалити игрите да не говорим. Аз като бях дете с кеф гледах Форд Бояр по френската или руската телевизии, тъй като други нямаше. Как сега да ми е кеф да гледам пак, 20 години и повече по-късно същия формат, само защото в него участват българи. Сетили се нашите, че ще е интересно, ама за кого?! Че те дори двете палави джуджета Пастон и Паспарту си отживяха там и пораснаха (аз ако ида там, ще ги разритам от скалата към морето. Все си представям как летят с главата напред към вълните след мощно воле). Сигурно и тигрите са същите като от преди 20 години.

Като по-голям пък по кабелната съм гледал Сървайвър до припадане. Как да ми е интересна българската версия сега? Да гледам жената-мъж Ива Пранджева как мачка с лъжи и интриги, и после я отсвирват за сметка на полуидиот, който гушва 250 000 лева. За биг и вип брадър, да не говорим. Там всичко отдавна е изтъркано и по сценарии.

Като казах сценарии пък се сетих за глупостта с детектора на лъжата. Тая пошлост дето хората се продават за жълти стотинки и сипят глупости в ефира, колкото им душа иска. Един, например, който изглеждаше като дебел чувал с картофи, имал три любовници и искаше да чука зет си. Ай сиктир.

Ей такива блуткавини тровят нашето ежедневие ден и нощ, 24 часа в денонощието. После се чудим защо децата ни са неграмотни, а ние – затъпели и закърнели…

Затова - не гледайте глупости! Вместо това излезте на разходка, пуснете си хубав филм, изпийте бутилка вино. Прочетете КНИГА!

Публикувано в Uncategorized | 25 Коментари »

Фарсът “Български пощи”

Колко пъти ви се е случвало да имате проблеми с  Български пощи? На мен лично поне няколко в последните години. На хората около мен – доста по-често.

Преди години нямаше човек, какво да стори срещу “пощата” и тя упражняваше монопол върху хората, чрез доставките на писма, колети, пенсии като единствен оператор на услугата. По това време други нямаше.

В днешно време, в условията на свободен пазар  и огромна конкуренция, “Български пощи” трябва да са гъвкави и  издръжливи, за да не губят клиентите си и доверието към тях. Уви – това не е така.

Всяка сутрин намирам  във входа си безразборно захвърлени бележки, известия за препоръчани писма или колети, други документи. Всяка сутрин, съзнавайки колко важно е това за някого, аз ги разнасям на съседите си и върша част от работата на куриерите на “Българските пощи”. Тези, които трябва да се погрижат даденото известие да стигне до мен.

Поради същата причина на “качествена” услуга, приятел, известен университетски преподавател, не получи много важна пратка за него, тъй като тя била върната. Била върната, защото не била потърсена. Е, как да бъде потърсена и получена, като никой никого не е уведомил за нея при посочени всички данни за информация за получателя й?

Вместо учтиво отношение и поднесени извинения от явно не свършилите работата си служители на конкретен пощенски клон, същият този човек, известен университетски преподавател, среща неучтива и груба насрещна комуникация и категоричен отказ да му бъде възстановена сумата за пратката. Защото той не я бил потърсил и защото не била препоръчана…

В официалния сайт на Български пощи е записано:

Динамичен и пазарно ориентиран пощенски оператор, който предоставя съвременни, ефективни  и качествени пощенски услуги чрез адаптиране към икономическите, социални и технологични промени в световен и национален мащаб.

…да, бе, да… нататък:

Предоставяне  на съвременни вътрешни и международни пощенски и финансови услуги с високо качество и висока степен на удовлетворяване нарастващите нужди на потребителите, използвайки традиционни и нови методи за приемане, обработка, пренасяне и доставка на пощенските пратки.

Моля?! Никъде в  горепосочените случаи не срещаме това твърдение, което гордо се мъдри  на официалния сайт на “Български пощи”  под заглавие: “Мисия”.

Според мен  Български пощи е една отдавна умряла институция, която лежи на стари лаври и отбива номера. Върши работата си доста непрофесионално и живее благодарение на развитата си от преди години мрежа и име из цяла България. В момента “Български пощи” се е превърнала във вътрешно държавна “куриерска служба”, сключвайки договори с редица държавни органи и институции, служейки на “корпоративните си клиенти” докато крайният потребител остава на заден план. За съжаление международната електронна търговия използва услугите на Български пощи, защото си мисли, че това е най-надеждният доставчик в България, а то – далеч не е така.

За сметка на това, доста частни куриерски фирми извършват далеч по-качествени услуги “от врата на врата” с отлично отношение към клиента, внимание към неговата пратка, постоянна информация и конкурентни цени.

Какъв е смисълът тогава да се обръщаме към Български пощи и да разчитаме на тях за куриерска или друга услуга?

Единственият  плюс на Български пощи е приемането на плащания за други комунални услуги в своите клонове като: сметките за ток, кабелна телевизия и интернет. Но това не е главната функция на Български пощи, нали?

Публикувано в Uncategorized | 17 Коментари »

Vivacom, спрете тормоза

VIVACOM е сборният продукт на BTK и Vivatel, които се сляха преди известно време, за да бъдат това, което са сега - телекомуникационна компания, която е жадна за нови и нови пазари, нови и нови клиенти на цената на всичко.

Преди няколко дни получих sms, в който от номер 500 (?!) ми предлагат да пусна празен sms, без текст в него като отговор, и бих могъл да спечеля 15 000 лева. Срещу, разбира се, цена от 1,20 лв с ДДС. Точно в този момент бях в добро разположение на духа и затова отговорих според инструкциите. Веднага получих друг sms, който ми потвърди, че успешно съм спечелил някакви “500 точки”, които ми дават право да участвам в някакви “тегления” през този ден за гореспоменатата сума.

Чудесно, какво по-хубаво от това? Вместо един – цели пет шанса за печелене на сума. Интересно. След няколко минути обаче дойдоха няколко други sms-а от номер 500, в които ми беше написано “чудесно игра, пробвай с…”… еди-какво си. Изтрих ги, леко ядосан, че ме занимават с глупости, и се учудих, защото досега sms спам не бях получавал от Vivacom .

Какво бе учудването ми, когато на другия ден тези sms-си продължиха. С нови и нови въпроси, по няколко десетки на ден. Непрекъснато мобилният ми телефон сигнализираше за нови текстови съобщения, което аз няма как да не проверя заради очаквана приятна информация от приятел или пък служебна такава. Започнах още повече да се изнервям. Обикновено при такъв тип съобщения винаги има опция от рода на: “…за да не получавате повече рекламни съобщения, изпратете безплатен sms на ххх номер…”. Такова нещо при мен обаче нямаше. Няколко дни подред тези съобщения ме заливаха с нови и нови глупости в тях без моето желание за това.

На четвъртия ден не издържах и се свързах с операторите, които ме обслужват, с молба това нещо да престане. Мило ме попитаха какъв е номерът и после вежливо ме посъветваха да избера *500, за да престанат да идват при мен тези sms-си. Обикновено, когато има звезда(*), това значи, че отправям автоматично запитване към мрежата за отказ или пуск на някаква услуга.

Ядосах се, че ме карат да набирам нещо, вместо да ми го изключат те автоматично през оператора. Чинно набрах и… още една изненада. Свързах се с нов оператор (автоматичен оператор с глас, който ни препраща към една или друга функция), който ми благодари, че съм в играта “Биг кеш” (?!). Каква игра, какви 5 лева? Свързах се с техния оператор (!), който ме изслуша и след това ми отмени “услугата”… Вече не получавам съобщения от номер 500 и съм повече от щастлив.

За мен мистерия обаче остават следните въпроси: Кой и кога е разрешил на Vivacom да ми праща такива sms-си на личния номер, след като съм заявявал, че не желая? Защо, след като отговорих веднъж, започват да пристигат десетки други, без отново пак да съм пожелал това? Къде пише, че отговаряйки веднъж на такова текстово съобщение, давам съгласие и занапред да ме включват във всекидневните си игри и да ме смущават с неспирните си sms-си? Защо трябва да набирам два оператора, за да ме измъкнат от това положение, което не съм желал?

Публикувано в Uncategorized | 17 Коментари »

„Литекс” – „Пирин” 0:1, да-да

“Литекс” кротко си полегна на „Пирин” (Благоевград) с 0:1 в мач от първенството, а това мина и замина в медийното пространство и спортната обшественост като нещо крайно обикновено или поне – не толкова скандално. Ако се замисли човек, то няма и защо да е след като всичко идва точно навреме и може да се обясни с думи прости.

Финалът за купата на България бе именно между „Литекс” и „Пирин”, а ловчанлии занесоха трофея в Ловеч след едно спокойно 3:0. Тогава „орлетата” много се каниха на своя съперник и имаха основание след отстраняването на „Левски” на полуфинал (което пък е съвсем друга история). Въпреки това те излязоха крайно беззъби и позволиха на „Литекс” да се разходи срещу тях, да вземе купата и с това да влети в Европа направо от плейофите на Лига Европа.

След първият кръг на новото първенство „Литекс” загатна потенциал и мощ като разби с 5:0 „Локомотив” (Мездра). „Пирин” пък падна у дома с 0:1 от „Миньор” (Перник). Тъмни облаци надвиснаха над главата на Наджи Шенсой, който бе заплашен от привържениците на благоевградския тим със саморазправа за бездушието и слабото представяне. Още повече феновете бръкнаха и в по-старите рани, обвинявайки отново Шенсой за обърканата тактика във финала за купата.

И именно тук, сякаш от нищото, изплува удобният момент за „връщане на услугата”. „Литекс” пада кротко у дома с 0:1 от „Пирин” във втория кръг на шампионата. След двубоя ловчанлии симулират ярост, плашат с глоби, а пък в Благоевград празнуват. Шенсой излезе и сподели, че цяла седмица е видял в хотелската си стая и бистрил тактиката, и видиш ли, това донесло успех.

Всичко това обаче все повече затвърдява вече до болка известният ни факт, че българският шампионат е слаб и корумпиран. Резултатите от мачовете пък никога не са случайни и зад всеки от тях се крие по нещо ясно, на когото трябва. Затова и само в България, когато има евромачове грандовете си отлагат срещите за максимален комфорт. Затова и треперим при всеки евро противник и вече над нас доминират отбори от Унгария, Словакия, Беларус, Румъния и всякакви подобни държави, над които господствахме. Аман…

Публикувано в Спорт | 7 Коментари »

Ето как БФС се гаври с ЦСКА във факти и разпоредби…

Сигурно на всички ви е чудно, защо и как Българският футболен съюз се гаври с ЦСКА при всяка възможност. Предполагам много хора се питат, как при уж ясно законодателство, правилници и разпоредби, истината е все някъде там по средата.

Нека изключително просто и семпло да разгледаме хронологията и фактите на случилото се и да проследим нещата горе-долу от самото начало.

Тимонов и Манчев бяха футболисти на “Ботев” (Пловдив). Двамата обаче дълго време не бяха взимали своите трудови възнаграждения. Известно ни е от правилата и разпоредбите на ФИФА и УЕФА, които са валидни у нас, че ако даден играч не получи два месеца трудовото си възнаграждение, той разтрогва по вина на клуба. Заради това и ръководствата на клубовете у нас имат практика да не плащат пълните възнаграждения, а някакви минимални проценти от тях. Така футболистът не може да разтрогне по вина на клуба, защото в сметката му влизат пари.

Преди всичко обаче Тимонов и Манчев са служители (както и всички професионални футболисти в България), в договорни отношения с работодателя си “Ботев”. Тези отношения са подчинени на Закона и по-специално Кодекса на труда.

“Чл. 1. Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.”

Така след като двамата не получават своите възнаграждения и биват бавени с месеци, те подават уведомления по КТ, че прекратяват своите трудови правоотношения с “Ботев”

“Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие
Чл. 327. 2. Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване”.

В Статут на футболиста професионалист на БФС макар и калпаво, също заляга подобен текст:

“Статут на футболиста професионалист, VІІІ. Прекратяване на договори

Член 25. Договорът между ПФК и футболиста може да бъде прекратен, както следва:
Член 25.1. По взаимна договореност.
Член 25.2. По основателни спортни или други причини.
Член 25.3. По неоснователни спортни причини и вина на футболиста.”

От тук нататък двамата са свободни и могат да подпишат други трудови договори с друга фирма – дружество - клуб. Това тяхно право е упоменато надлежно в:

“Статут на футболиста професионалист. V. Договори с ПФК”
“Член 18. Забранено е сключването на договори с повече от 1 /един/ ПФК в един трансферен период. (изпълнено)”;
“Член 18.3. Футболист-професионалист може да сключва договор с друг футболен клуб, единствено ако договорът, който го свързва с настоящия му ПФК е изтекъл или изтича до 6 /шест/ месеца или договорът му е бил прекратен по неоснователни спортни причини,основателни спортни причини или по взаимна договореност. (изпълнено)”;
“Член 18.6. Когато договорът на един футболист е прекратен или изтекъл, нито той, нито неговия евентуален нов ПФК са задължени да информират неговия бивш ПФК за преговорите, които той предприема лично. (изпълнено)”.

Така Тимонов и Манчев подписват своите договори с ЦСКА и клубът опитва да ги картотекира в БФС за европейските турнири и вътрешния шампионат.

В БФС обаче решават, че трябва да си утвърдят своя орган “Арбитражен съд” (според Ивайло Дражев и Георги Градев – безкрайно нелегитимен) и молят (тайно) ръководството на ЦСКА да прекара своите играчи през този съд. С обещание, че това е чисто формално, с оглед замазване на очите на хората. ЦСКА обаче отказва да участва в тези уговорки. В БФС се мобилизират и свикват извънредно заседание на Спортно-техническата комисия, което да разгледа документацията по случая, на което принуждават “армейците” да се явят.

Тази комисия взима следните решения, публикувани в официалния сайт на БФС:

“На свое извънредно заседание днес, 24 юли, Спортно-техническата комисия на Българския футболен съюз, след като разгледа всички документи по трансферната забрана, наложена на ПФК ЦСКА, взе следните рашения:
1. Комисията констатира, че трансферната забрана отпада, поради изчистване на задълженията на ПФК ЦСКА към техни бивши състезатели.
2. На основание нормативните документи на БФС не разрешава спортно-състезателни права и картотекиране на футболистите Тодор Тимонов и Николай Манчев.
Мотиви:
-  на лице е нарушение на чл. 5 от Статута на футболиста в системата на БФС
-  не е спазено изискването за прекратяване на състезателни права, съгласно Статута на футболиста в системата на БФС
Решението подлежи на обжалване в тридневен срок пред Арбитражния съд при  БФС и е връчено на ПФК ЦСКА”

В България, все още действат законите на страната, според които не може трета страна да се меси в трудовоправните отношения между служител и работодател.

Веднага поглеждаме в мотив 1: на лице е нарушение на чл. 5 от Статута на футболиста в системата на БФС.
Копираме от статута член 5 и ви предлагаме да се запознаете с него и да прецените, дали има нарушение?

“Член 5. Футболистът - професионалист упражнява футболната игра, като свободна професия на свой риск и за своя сметка. Между него и ФК се сключва договор, с който се определят правата и задълженията на страните”. (Няма нарушение)
“Член 5.1. Футболистът-професионалист няма право да извършва дейности от друг характер във ПФК, към който принадлежи.” (Няма нарушение)
“Член 5.2. Футболистът-професионалист няма право да членува в ПФК по време на срока на договора с него.” (Няма нарушение)
“Член 5.3. Футболистите-професионалисти не могат да избират, да бъдат избирани и да заемат ръководни длъжности в ПФК, с който имат действуващ договор.” (Няма нарушение)
“Член 5.4. Футболист-професионалист членува в Асоциацията на българските футболисти.” (Няма нарушение)
Видно е, че тук няма нито едно нарушение.

Мотив 2: -  не е спазено изискването за прекратяване на състезателни права, съгласно Статута на хутболиста в системата на БФС;

Поглеждаме в този статут глава VІІІ. “Прекратяване на договори”, за да видим аджеба, какво не е спазено.

“Член 25. Договорът между ПФК и футболиста може да бъде прекратен, както следва:”
“Член 25.1. По взаимна договореност.”
“Член 25.2. По основателни спортни или други причини”. (верният член в нашия случай)
“Член 25.3. По неоснователни спортни причини и вина на футболиста.”

Всичко изглежда наред, нарушение – няма. Въпреки това плъзгаме око малко по-надолу и виждаме следното:

!!! “Член 27. Прекратяването на договорите става само и единствено с решение на Арбитражната комисия при БФС”!!!

А, откъде-накъде? От кога Арбитражната комисия (вече съд) на БФС може да е над закона и да решава, кой прекратява и кой не?!

Кратко обобщение:

Тимонов и Манчев се разделят с “Ботев” по трудовия кодекс и подписват легални, нормални договори с ЦСКА. “Червените” опитват да ги картотекират, а БФС вместо да улеснява процедурата – отказва картотеки с неясни мотиви от техните калпави наредби. В случая, БФС се заяжда с ЦСКА, защото на “синьото” БФС не му е удобно ЦСКА да има боеспособен състав.

Публикувано в Спорт | 6 Коментари »

Чудо, но факт! Левски записа победа след 13 поредни срамоти

Най-сетне синя България може да си отдъхне. „Отборът на народа” успя да запише победа за първи път от 3 години в Европа. Същият този превъзнасян до небесата отбор, който пълни с безплатни илюзии и алюзии сърцата на заблудените си фенове всяка година, успя да намачка шепата андорски аматьори на „Сант Жулия” с 4:0.

Немощните „сини звезди” на Кокала вкараха 4 безответни попадения на ресторантьори, стругари и бизнесмени, като след всяко от тях избухваха в истинска бурна радост, подобна на Мариан Огняновата след гола му срещу „Челси”. Професионален футболист в България трябва да навежда засрамено глава, когато отбележи гол на аматьори от такъв ранг, вместо да се разчеква в неистови гримаси пред хилядното множество. Но сигурно така се чувства играч, който последните три години е бил мачкан от „грандове” като „Тампере”, БАТЕ Борисов и „Жилина”.

За едно полувреме „сините” успяха да вкарат четири попадения, колкото не бяха вкарвали от три години. В предишните две кампании, превърналите се в легенди на европейската футболната немощ левскари с прозвище евроидиоти, успяха да се разпишат по веднъж в Беларус и Словакия, и това им бе.

Разбира се, играта на сините герои, участници в поредната приказка, се отпуши едва през втората част. Преди това мазохистичните фенове гледаха двете нули на таблото почти 50 минути, тъй като „Левски” не можел да играе в сгъстена защита”.

Малко по-късно грузинският рефер Леван Паниашвили се погрижи да я разреди тая защита и спомогна за головата фиеста, след като изгони двама футболисти на противниковия тим. Треньорът на домакините обаче отново бе недоволен, и коментира след двубоя, че Паниашвили е трябвало да изгони поне още трима андорски аматьори.

Ами разбира се. Така на терена щяха да останат шестима противника и мачът да бъде прекратен. Към 4-те гола на „Левски” щяха да се прибавят още 3 служебно, а определените за евроидиоти „сини” таланти, нямаше да се налага да пътуват до Андора за реванш. Колко просто било всичко, в първа глава от новата синя приказка. Уви обаче ще се ходи на реванш.

Не е сигурно в Андора обаче каква банда ще съумее да събере треньорът продавач на канцеларски материали Патрисио Гонсалес, с оглед на почиващи, плажуващи и наказани. Може би ще сбъдне мечтата на Кокала двубой да няма, а „Левски” да направи една протоколна екскурзия до китното местенце.

Евроидиотска витринка 2007 - 2009

Левски - Тампере 0:1

Тампере - Левски 1:0

БАТЕ Борисов - Левски 1:1

Левски  БАТЕ Борисов - 0:1

Жилина - Левски 1:1

Левски - Жилина 0:1

Публикувано в Спорт | 13 Коментари »